Книгата "Нели, помогни!"

Поглед през времето

Всеки път, когато се връщам на село с мисли и спомени или просто минавам по улиците и гледам запустелите дворове, зейнали и изпочупени прозорци, полюшващите се тук-там пердета, сълзите сами напират в очите ми и много много спомени ме връхлитат. Не искам да вярвам, че онова време е отминало - времето, когато дворовете бяха пълни с игриви агънца и козленца, когато детски смях навред кънтеше и отвсякъде се носеше музика и песен.

Не искам да подмина това време от моето детство, когато тичах по полята и през гъстите гори. От ранна пролет, с първото кокиче под снега, срамежливо подаващия се синчец, поляните пълни с иглика и червени божури, постлани като килим... Всичко това ме изпълваше с красота и балгоговение пред майката природа.

Къде сте вие, млади години? Къде сте вие, хора? Всички ли отлитнахте безвъзвратно? Знам, повечето сте горе на небето! Нов живот сте заживели. Ще ми се заради вас и заради онези, вече прегърбени и изкривени до земята, да напиша, да ви върна в спомените на живите. На онези, които не ги помнят и не ги познават, да кажа: недейте да се срамувате, от хубав корен сте избили - да го знаете и разказвате!

Бих ли могла да не разкажа за учителя, подал ми пръв писалката, научил ме на краснопис, разказал ми българската история, показал ми красивата природа през погледите на неговите очи. А сега - само жалки останки от любимото училище. Порутено... Само тук таме по стените все още се виждат останки от миналите години.

Вярата и Надеждтата спасяват

Голямо отчаяние и безнадеждност обхванали една майка, чието момиче - най-малкото от трите, заболяло от болест незнайна. За следващия ден бил насрочен голям консилиум от лекари да решат какво да правят.

Къде можела да отиде майката? Къде, освен в божия храм?

Когато влязла, нямало никой пред олтара. В църквата били единствено отецът и жената, която продавала свещичките, но те били горе. Нямало кой да и попречи, за да си изплаче болката пред Господ и светиите.

Неусетно влязла жена, облечена в черни дрехи и черна забрадка. Приближила се до плачещата майка и тихичко и прошепнала:

- Виждам Вашето страдание, но има шанс да си помогнете. Идете на този адрес и поискайте помощта на Нели. Там е спасението на Вашето дете.

И жената както се появила, така и си отишла. Неусетно...

Всичко това научих от разказа на майката. Наистина помогнах на детето и по-късно ми го доведоха да го видя.

Млада жена в безнадеждно състояние. Направени и били четири операции, приложени всякакъв вид лечение, но нищо не помогнало. Друго не оставало, освен да се молят на Господ за помощ.

Нейният съпруг, загрижен за живота и, потърсил помощ от нейната родна страна - Русия. Дошъл в София от провинцията, за да посрещне на летището жената с паранормални способности, която идвала, за да се опита да помогне на своята съотечественичка.

До пристигането на самолета имало още час и той изчакал на паркинга. Така, както си седял унил, до колата му се приближил млад мъж с полицейска униформа. Вместо да му поиска документите или да се заяде за нещо с него, казал му простичко:

- Здравей, друже! Какво става?

Полицейската униформа и загрижения тон на непознатия веднага спечелили доверието му. Неусетно се разговорили и от дума на дума, без да разбере как и защо, нашият човек споделил мъката си.

- Ти очкаваш да дойде спасение за твоята жена от Русия? Защо не отидеш на този адрес! Там има жена, която също лекува. Опитай при нея.

Както безшумно се приближил полицаят, така и се оттеглил.

Когато посрещнал гостенката си, младият мъж решил да отиде да потърси полицая за да му благодари. Другите полицаи споделили, че не познават такъв колега, нито пък са го видели наоколо.

На другия ден също отишъл, но отново от него нямало и следа...

Не е ли това една поредна среща с непознатото? Това е невидимата Божия сила, която в такива моменти се представя в подходящ образ - на човек, на когото бихме се доверили, за да ни помогне. В случая, това бил човекът, облечен с полицейска унифрома.

А младата жена излекувах със сеанси по телефона и по снимка.