Нели помогни - ВОДАТА


ВОДАТА

И тогава между другите неща, в ръцете му изпадна и късче хартия, сгънато много пъти на триъгълник… - Развий го и виж, че пише нещо с арабски знаци. Това е новата ти любов - твоята колежка. Като ти харесва да си с много жени, какво ти е виновна тази отрудена жена? Не ти е за пръв път, ама знам, че ще е за последен. И нея да я питам защо не си отиде при майка си, ами тези деца да гледат грозни и страшни сцени. Много си виновен пред тях и не знам дали ще ти простят, но ти иди на лекар и виж пиянството и скитането по жени какво са ти донесли. Цироза! Аз няма да те лекувам! Ти не заслужаваш! Не ще те съжаля, а и знам, че Господ няма да ме съди. Този техен живот ми е познат до болка и никога не ще да го забравя. Затова и ще им помогна. Така, с наведена глава излезе и не се обърна към мен. На ум изрекох “Сбогом!” - Нели! Ще се женим, а сватбата е насрочена за събота вечер… - Защо точно събота избрахте, пък и вечерта?! Този ден е за мъртвите. Сватби, кръщенета и всякакви веселия се правят в неделя и по празниците. Кой измисли вечерна сватба? Не знаете ли, че хубаво е булката да я огрее слънце сутрин? Какво по-хубаво от слънчевата благословия? Да бъде животът им осветен - на тях и на техните деца! - Ами сега какво да правим? Покани са изпратени, всички знаят. Моля ти се, Нели, благослови ни! Посегнах, взех шишенце с водичка, подържах го с молитва от сърце, да бъде пътят им благословен от Бога. Млади са, не са знаели. Нали сега така е модерно. - Ще станеш утре рано по изгрев слънце. Отвори прозореца широко, облечи сватбената рокля и застани така, че да те облеят слънчевите лъчи. Че ти си тази, дето рода ще продължи. И разказвай и на други да знаят това, дето на тебе ти казах. Сега вече си имат и детенце. И са щастливи. Пазят си от таз водичка при булчината рокля и воала. - Нели! - чух познат глас по телефона - Катастрофирахме с държавната кола. Моля те, виж ме сега! Нищо не ме боли… Не беше видяла, че има голяма рана на бедрото, но аз разбрах. И панталонът й беше скъсан. Първият човек на когото бе звъннала, бяха аз. Успокоих я, макар че видях спукана бедрена кост и две счупени ребра. И главата й беше доста травмирана. - Знаеш ли, Нели? Чантата ми се беше отворила и шишето с твоята водичка ми беше в скута, заедно с твоята стихосбирка. Учудвам се как е станало, защото тази чанта трудно се отваря. Аз знам, че те са ме спасили. А иначе като слизах от колата, никой не вярваше, че с шофьора имаме здрави крака. Помолих я да отиде при другата кола, защото шофьорът беше в безсъзнание, да го поръси с водата и да насочи телефона, за да му дам първа помощ, докато дойде линейка. След доста сеанси по телефона, след компреси с киселото мляко и хумата, тази жена се възстанови напълно. - Моля ви, Нели, вижте моето момиче! Сякаш не е тук. Зареяна е и блуждаеща. Така е от няколко години. Дори не завърши образованието си . Никъде не излиза и с никого не говори. Погледнах милото лице. И момичето също ме погледна за миг с блуждаещия си поглед. Взех светена вода от черквата, измих лицето й един, два пъти, три пъти… Чак на третия път започна да мига бързо с очи. По едно време сякаш отърси някаква тежест от раменете си и падна сгушена на майчините рамене. - Нели, кандидатствам вече трета година медицина. Но все не ми достига нещо. Знам всички въпроси. И на сън да ме вдигнеш ги знам. А откакто те познавам, мечтая да стана лекрка и да лекувам като теб. Разбрах, че момичето знае и му подадох шишенце с водичка. - Вземи шишето с теб по време на изпита. Така ще почувстваш, че ще бъда с теб и ще ти вдъхна кураж. Още в същата година, момичето бе прието за мечтаната медицина. Много мъка има на този свят. Дали е изпитание от Бога или наказание от Дявола, но все боли. Много са загубили скъп човеки и всички смятат, че никога вече няма да се срещнат с него. Но живот има и на небето. Мъртвите помагат и отгоре. Младо момиче изживяваше стрес от загубата на татко си. Не може да се примири и не желае да говори с никого. Затваря се в себе си. Нейната майка ми донесе снимчицата и аз обещах, че ще помогна. Накарах да я заведе на гроба на таткото. Първо да напръска и да прелее с моята водичка. Да оставят храна и да запалят свещички. След това да коленичат и да си сложат ръете в пръстта. Да призоват таткото на помощ. Още там - на гроба, изведнъж отнякъде е излетял един бял гълъб и на момичето му олекнало на душата. - Нели, не знам къде съм сложила важни документи, а сега ми трябват. Разрових навсякъде, но не ги намирам. Заредих вода по телефона и я накарах да напръска с думите “Нели, помогни!”. И чудо! Сякаш някой я завел и й показал книгата, в която са документите.

Оценки

Оценяването е достъпно единствено за потребителите.

Влезте за да можете да давате оценки.

Отличен! Отличен! 100% [1 Гласувал]
Много добър Много добър 0% [Няма гласували]
Добър Добър 0% [Няма гласували]
Среден Среден 0% [Няма гласували]
Слаб Слаб 0% [Няма гласували]
Време за зареждане: 0.03 секунди
4,726,649 уникални посещения