Нели помогни - Картинна галерия "Нели, помогни!"

Управление

Кой е на линия

· Гости: 6

· Потребители: 1
KostyaMom

· Брой потребители: 18,559
· Най-нов: AiliverademoB

Нови статии

Теми във форума

Нови теми
· питане
· Problem with activation
· dete s DCP
· Димитровден
· Моята исто...
Най-активни теми
Няма създадени теми


Картинна галерия "Нели, помогни!"

..

 

news: galery.jpg
ГАЛЕРИЯТА/impression /

Цветята и билките имат свой език.
Те знаят, когато ги обичаш.
Чувстват го и точно заради това са готови,
дори и представени в една картина, да помагат.
Могат да ти променят настроението или поне малко да те стоплят

 

От малка аз израснах по полята,
цветя събирах и венци извивах.
Постеля беше ми тревата,
завивка билките уханни.

 

Родена на село, в години,
когато изворите бликаха с вода студена,
когато тучните ливади бяха пълни със цветя,
когато суши не познавахме и зимите откъсваха ни от света.

 

Там обикнах всичко живо.
Там пих млекцето прясно издоено.
Там божура брах, за празниците стари.
Там косата си изплитах с минзухар, иглика и синчец.

 

Познах от рано аромата на билките уханни.
От стари хора рецепти слушах, запомнях и събирах.
Да мога да помагам на палави козлета,
оттам запомних сказанията за самодиви.

 

Най-сетне оттам и закалката получих.
Оттам израснах здрава и душевно чиста,
закърмена със стихове на знайни и незнайни.
Оттам научих песента на славея и свирнята на кавала.

 

Оттам за първи път усетих полъха на вятъра игрив,
оттам видях и изгрева на слънчеви лъчи.
Оттам съзрях и небосвода обсипан със звездите,
оттам за първи път се запознах и с луната.

 

Градът голям избрах, брак, семейство.
Отгледах и възпитах две деца,
додето сами си тръгнаха по пътя.
И тук не спрях, посрещах пролетта, засаждайки цветя.

 

Всичко при мен се сменяше набързо ­
скръб и мъка, раздяла с брата най-любим,
музикантът и певецът, отишъл си тъй много млад.
И за да не плача, дари ме Господ с тази дарба.

 

Очите ми отвори ти, за болката човешка,
пред мен разтвори книга голяма да чета,
прати пред моя дом поток от хиляден народ,
Всички взряли се във мен с надежда и молба.

 

Не бе по силите ми да ги приема всички.
Много скоро ме дари и с дарба да рисувам.
Билките, цветята, с които съм израснала от малка,
да пресъздам в картини, райски кът да сторя на Земята.

 

Много са годините, изминали от онзи ден,
когато за първи път ги изложих и показах — в този вид,
както са все още.
Посипах ги с брокат от злато и сребро.

 

Така приличат на звездите в небосвода,
и денем, нощем обляни с Божията сила — Благодат.
Чудесата сторили, не стигат страници стотици да се опишат.

И казвам: Пътнико, поспри, отбий се, изтрий си потното чело, пийни водица. Сподели си мъката и болката голяма, дай воля на сълзите. Така ще ти олекне.

 

Пред картината „Молебенът“ колко много сълзи и мъка са сподавени, колко хора на ум са изливали душата си, колко много са се разкаяли.

В сандъчето пред образите святи на Богородичка и на Бог-Отец, що писъмца са пуснати, що страдания са споделени...

Колко много молби, радост и благодарствени сълзи пристигат от целия свят и от България! Няма човек до днес с излъгани надежди.

Пред „Свети Димитър“ колко детски вопли и страдания са спрени, колко много са усмивките и грейналите очи.

И питам всеки: Достоен ли си да вземеш ключа за Рая слънчев, градината на Господ? Пред Свети Петър би ли свел глава? Достоен ли си да влезеш? Помниш ли си корена, не се ли ти срамуваш? Това, че си израснал на село с козите, изпълва ли те с гордост или срам изпитваш?

Само тогава, когато ти си с душа чиста и сърце голямо, ще можеш спокойно „Слънцето“ да гледаш. Пролетта е младост — жребеца буен, а Лятото ­ спокойствието да ожънеш в средата на живота. Есента ­ да съградиш къщурка и да се подготвиш с товара мъдрост за Зимата ­ старостта и бъдното, за Рая.

Питам те, човеко, какво си сторил ти до днес? Дали си пазил това, което Господ дари на нас, хората ­ своето сърце голямо, чистата природа, кристалните води на потоците и езерата. Омърсихме я и много я опустошихме. Затова едва ли ще ни приеме отново в своето сърце.

Ще ли да си спомниш все пак, че е имало дни на празници големи?

Гергьовден — когато се люлеехме на люлките за здраве, когато топяха китки и ги наричаха за късмет. Не са ли били отдавна тези дни?

Великият ден — Великден! Приготовленията за него започваха от Лазаровден, когато всеки канеше лазарки да му попеят и сложат пресни яйчица в кошничките малки. Такъв обичаят отдавна е бил. После на Велики Четвъртък да почнем да ги рисуваме с червената боя, та в къщи да има благополучие, а на нивите — берекет голям. Да гледаме коя от каките ще мине под венеца, та гнездо да свие, дом свой да съгради през другата година. И туй хоро с носии, бродирани и шити още от моминството на нашите баби.

Отвори сърцето си, човеко!

Не ще ли те побият тръпки? Как искам гордост да те обземе, че българин си се родил.

Спомни си и онези зими тежки, когато тунели прокопаваха в снега. Как бяхме откъсвани в села, далечни от света. Само комините — гордо извисили снага и срамежливо прокрадналия се димец...

Бъдни вечер — празника голям, когато трапезите на всички са еднакви, когато събрани в дома на родителите стари похапвахме си бобец и ошав. За тайнството в пещерата и раждането на Христос — туй сме слушали от нашите баби.

Кръщенето Господне, макар водите да са ледено студени. Намираха се смели, кръста вадеха и чакаха за своята благословия.

Какво веселие на Коледа, как всички чакаха да дойдат коледари, да им напълнят торбите със сушеници и краваи. Че който повече даде и не му се досвиди, ще му се даде и повече в двора.

Ивановден с белосаните стаи. Чакахме попа да дойде да поръси всеки ъгъл, всичко у дома. Да целунем кръста, да ни поръси всички, та да бъдем здрави. Рано сутринта по тъмно, все още сънени, с пижамки, на бунара поливаха ни нас, децата. Дори не сещахме се, че ще ни бъде студено.

Свети Никола знаем, че моряците защитава. Във всеки дом се пълнеше шаран. Празник пак за всеки дом. Буренце, пълно с вино, и шествие из цялото село. И пак да си облечен в носии стари, че тези празници така били са.

Не, не се забравят дни такива. Дордето склопя очите за последно, все ще ги разказвам на децата, а с моите картини поне и те ще могат да им се порадват.

Прекланям се пред дарба Божия!

Прекланям се пред таз светица,

изтрила не една сълза до днеска,

на хиляди предрекла и запазила живота.

Ванга — отричана и признавана. Нарисувах тази картина още докато тя беше жива, когато я нямаше черквата, когато хора и много животинки щъкаха пред нейните врати. Тогава ми се искаше да мога да направя райска градина с много билки и цветя. Поне с тази картина изпълних своята мечта. Дано тя мен да надживее.

Жената с децата. Те вече са станали по-големи. Жената е поостаряла, но поне очите и сърцето Ј са същите. Така ще си ги имам за спомен като малки. Бяха много болни. Едни, почти достигнали до Рая, помогнах да се върнат. Сега родителите помнят деня и го почитат с торта и свещичка.

След като бяхте с мен и ви разходих в този малък Райски кът, успях ли да ви убедя, че не ме е водил сатаната?

Имаш си болка. Нейде по тялото боли. Ето, на душата ти е някак леко. Защо ли сълзи бликнаха в очите? Не се срамувай! Не ги крий. Какви големи мъже-канари тайничко са трили своите сълзи!

Щастлива съм, че имам тази дарба, да мога на всеки да подам ръка. Болките да ви премахна, да мога на всички усмивките да върна, да няма толкова страдащи души. И когато обронил глава на моето рамо, ти тихичко нареждаш своите тегоби, с думи, продиктувани отгоре, от небето, ще поразсея или ще премахна всичко що боли.

Е, честичко и аз поплаквам ­ тежи ми, когато някое детенце болест зла го мъчи. Или хора зли живота му отнемат. Какво ми е в душата в мигове такива, само моето сърце си знае!

Цветята, билките, които нарисувах, знайте, че помагат болката да излекуват. Нарисувах ги по рецепти, продиктувани от Господ. Най-първо започвам с тези, които отпускат тялото, но те са и радост за окото. Някои от тях отдавна вече ги няма на земята. Не е необходимо да им повярва пациента, за да го лекуват. Казват дори и скептиците, че усещат тръпки по ръцете и тялото. Други, които са влезли с голямо главоболие, изведнъж усещат, че ги отпуска.

 

Иска ми се да разкажа за онези хора от целия свят, които са имали възможност да гледат само преснимани в списание две от картините.

• За жената с големите белези от катастрофа и как след като заспала една нощ върху снимките на картините, на сутринта се събудила без белези.

• За онази скована от ревматоиден артрит жена, която след като седмица е гледала картините по няколко пъти на ден и се е молела да може да нагази в изворчето, да може да се разходи по цъфналите поляни, неусетно станала от количката и чак когато се е отдалечила достатъчно, разбрала, че са чути нейните молби и тя може да ходи.

• За онзи човек, който десетки пъти е опериран от полипи в носа, но те само за няколко месеца отново изниквали. Пътувал във влака, когато прочел във вестника за чудесата на картините, но уморен заспал върху вестника. Какво било учудването на всички в купето, когато след като се събудил видели, че е окървавен по носа и устата, а грозно подаващите се късчета месо отпреди — останали на вестника. Изумен бил и самият болен: та нали след два дни трябвало да е на операция!

• За онзи случай, когато жена, надвесена с моята стихосбирка с картини, с вълшебните думички „Нели, помогни!“ и с голямата си молба, спасява съседа си, който повече от час бил в безсъзнание. По-късно лекарите установили, че е бил с мозъчен инсулт.

• Друг случай — човек с инфаркт. Според жената вече посинял. След 2—3 минути с поставена върху него, отворена на картините стихосбирка, и животът се възвърнал.

• Една кравичка с инфекция на крака от убождане, лекувана безуспешно два месеца от ветеринарен лекар. Целият крак вече бил подут. Сетили се, че тяхна съседка има стихосбирката. Заредили си една кофа с вода, натопили копитото и от крака започнала да изтича гной. След 2­3 дни такова лечение кравата се вдигнала на крака и не след дълго оздравяла.

• Ами когато свиня родила и освирепяла започнала да си яде прасенцата? Насочили книжката с една от картините към нея и тя станала кротка, започнала да ги кърми.

 

Случаите на чудесата, станали под въздействието на картините, са страшно много. Най-интересни са разказите на почти всички, които са били в кома и аз съм им помогнала да се възстановят. Когато ги довеждаха вече оздравели и заставаха пред картината „Рая“, казваха че са видели горе Храма Божи ­ точно както аз съм го нарисувала. Изживели бяха красотата в отвъдното. Но техните близки мислеха че фантазират и че това е от дългото боледуване.

• Един възрастен господин, който повече от петдесет години беше живял в чужбина, но в сънищата си все сънувал Троянския балкан и слънчевите поляни. Изпадал в кома след катастрофа. Заставайки пред картината „Рая“, той започна да крещи:

— Откъде видя тази картина, за да я нарисуваш?

Толкова възбудено споделяше какво е видял горе на небето, че чак се уплаших да не му стане нещо.

• Малко момиченце от Гоце Делчев в кома от петдесет дена. Блъснала го кола в далечна Либия. Когато се върнаха в България, неговите родителите ми го доведоха. Първо позна мен, след като ме видя. Заставайки пред „Рая“, възкликна:

— Мамо, аз бях тук. Много е красиво!

Майката мислеше, че фантазира, но аз го прегърнах. Предварително знаех, какво ще ми разкаже, но внимателно го изслужах...

• Ами младата жена от Елин Пелинско, която заставайки пред картината, започна да плаче и да нарежда, защо съм я върнала на земята? Колко било красиво и колко не Ј се връщало...

• Малко момченце от далечно село, откъснато от града, получило астматичен пристъп. В това малко селце, голямо колкото махала, една жена имала моята стихосбирка. Всички били слушали за чудесата, станали чрез нея. Макар и да не вярвали, решили да опитат. В тежката зимна нощ, таткото отишъл до крайната къща и взел книжката. Разгрнали картините и само след пет минути детето започнало да повръща слюнките и да диша по-добре.

• Млад мъж си счупил крака. Три години след операцията една фистула не можела да заздравее. След като му дали стихосбирката, постепенно за 10—15 дни положението му се подобрило. А от дупчицата изпаднала малка костичка, виновницата за това му състояние. Младият мъж бил моряк и отново се върнал на кораба.

• Човек с незаздравяващ корем, непрекъснато отделящ гной от две години ­ без видима причина за лекарите и с добри кръвни изследвания. След 15­20 дни сеанси с картините от стихосбирката по три пъти на ден от отворената раничка изпаднала малка марличка, забравена при операцията.

 

* * *

Не искам да кажа, че картините на всеки биха помогнали по този бърза начин, но сега след като има толкова тежки и нови болести, ако човек има възможност да си помогне поне малко чрез тях, защо да не го направи. Това е безплатно. Вероизповеданието не е от значение.

Билките и цветята, нарисувани от мен, са с такава лечебна сила, защото през целия си живот отглеждам цветя с голяма любов и съм близо до земята. Не може никога нищо да не си посадил и да твърдиш, че твоите нарисувани картини лекуват. Леля Ванга казваше:

— Цвете, което се не гледа от семе, не може да има такава сила. Отглеждай цветето от семе, та да усетиш силата на божественото.

Не бих могла да опиша всички онези чудеса, сторени от картините и всички изказани благодарности ­ ще прозвучи самохвално. Но моля, помислете! Аз не търся печалба. Дори Господ не ми разрешава да ги продавам. Само могат да се излагат в галерии и така да помагат на хората.

Сега върви си по живо, по здраво. Дано вкъщи отнесеш само спомени добри. Да върна вярата ти, че българин да се наричаш туй е гордост.

Изтърпи! Не бързай! Ще дойдат дни добри. Не ставай просяк за шепичка трохи!

Сбогом, ако искаш утре пак дойди. Ще си побъбрим и ще ти олекне. Ще забравиш всичките злини.

 

Галерия.

Време за зареждане: 0.07 секунди
2,633,256 уникални посещения